• Масиви
• Хешове
• Методи
• Обекти
• Класове

Разни неща

• http://fmi.ruby.bg/
• Лекциите са там
• Регистрирайте се още днес
• Ако сте записали с молба, вероятно няма да може да се регистрирате
• Ако не можете, пишете ни на fmi@ruby.bg

Първите ви две точки:

• Регистрирайте се и си качете снимка. Истинска.
• Качете си Ruby 1.9, пуснете irb и изпълнете кодът отдолу. Качете screenshot на форумите:

-> { puts 'Hello world' }.()

Публикувана е първа задача!

• Може да я намерите на сайта на курса
• Може да задавате въпроси в съответната тема на форумите
• Днес и утре ще научите достатъчно Ruby да я решите
• Трябва да се регистрирате, за да предадете решение
• Ако в последния ден откриете, че не може да се регистрирате, това е ваш проблем
• Не си споделяйте решения - нито публично, нито помежду си. Ще има време за това след крайния срок.
• Ако пропуснете повече от три задачи, не получавате точки от тях

(ако сте записали курса)

Каква е разликата между тези имена?

foo  = 1
Bar  = 2
$baz = 3

foo е локална променлива, Bar е константа, $baz е глобална променлива

Кои от следните неща се оценяват до неистина?

0 [] nil {} ""

Само false и nil са неистина.

Какво прави <=>

Каква е разликата между единични и двойки кавички?

Какво извежда следния код и защо?

puts 'foo' == 'foo', 'foo'.eql? 'foo'
puts [] == [],       [].eql? []
puts 42 == 42,       42.eql? 42
puts :foo == :foo,   :foo.eql? :foo

Колко от вас са запознати със следните неща:

• Свързани списъци
• Масиви с променлива дължина
• Хеш таблици
• Анонимни функции
• map и filter

Очаквания отговор: всички

Един обект се обръща до низ с #to_s. Има и друг вариант, #inspect, който го обръща до текстов низ, изглеждащ като ruby код. Целта е инспектиране.

• puts(something) извежда something.to_s
• p(something) извежда something.inspect

• В рамките на един ред, всичко след # е коментар
• В документацията е "представка" за име на метод — #puts, Array#inject
• Нота, обозначена с диез, се свири полутон по-високо — C#

• Класът се казва Array. Разбира се, има литерален синтаксис
• Дефинират се така: [1, 2, 3, 4]
• Хетерогенни: [18, :female, 'Burgas']
• Напълно mutable
• Могат да се влагат, както всички колекции
• Неограчиен, нестатичен размер
• Пазят референси, а не копия към елементите си
• Имплементирани като масив

Array#fetch хвърля грешка или връща друга стойност, при индексиране извън обема на масива:

numbers = [:zero, :one, :two]

numbers.fetch(1)            # :one
numbers.fetch(10, :dunno)   # :dunno
numbers.fetch(10)           # error: IndexError

numbers[10] || :dunno       # като предното, ама не точно

Ползва се по-рядко, отколкото си мислите.

numbers = [3, 1, 2, 4]
numbers.length  # 4
numbers.size    # 4
numbers.sort    # [1, 2, 3, 4]
numbers.reverse # [4, 2, 1, 3]
numbers[1..2]   # [1, 2]

sort и reverse връщат нов масив, без да променят numbers.

#include? ви казва дали масив съдържа даден елемент.

prime_digits = [2, 3, 5, 7]

prime_digits.include? 2    # true
prime_digits.include? 4    # false

Внимание: линейно търсене. Подходящо за малки масиви.

[:a, :b, :c] + [:d, :e]             # [:a, :b, :c, :d, :e]
[:a, :b, :c, :b, :a] - [:b, :c, :d] # [:a, :a]
[:a, :b, :c] & [:b, :c, :d]         # [:b, :c]
[:a, :b, :c] | [:b, :c, :d]         # [:a, :b, :c, :d]

& и | конкатенират масивите и премахват повторенията.

В Ruby има множества, които са по-удачни в повечето случаи.

stack = [1, 2, 3]

stack.push 4
p stack         # [1, 2, 3, 4]

top = stack.pop
p stack         # [1, 2, 3]
p top           # 4

#shift и #unshift са аналогични, но работят с началото на масива.

[1, 2, 3].join("-")        # "1-2-3"
[1, 2, 3].permutation      # сещате се какво връща
[1, 2].product([3, 4])     # [[1, 3], [1, 4], [2, 3], [2, 4]]
[[1, 2], [3, 4]].transpose # [[1, 3], [2, 4]]
[1, 2, 3, 4].shuffle       # разбърква масива произволно

Има ред такива методи, които може да намерите в APIDock.

Сериозно.

Може да оставите запетая след последния елемент на масива. Така редовете се разместват по-лесно. Важи и за хешове.

songs = [
  'My Favorite Things',
  'Alabama',
  'A Love Supreme',
]

Има специален синтаксис за масив от думи.

%w(chunky bacon)     == ['chunky', 'bacon']
%w[a b c]            == ['a', 'b', 'c']
%w{cool stuff}       == ['cool', 'stuff']
%w<coffee tea water> == ['coffee', 'tea', 'water']
%w|foo bar|          == ['foo', 'bar']

Може да използвате различни видове символи, които да ограждат масива:

! @ # $ * - _

Този списък е непълен.

Итерира се с #each, както всичко останало в Ruby:

primes = [2, 3, 5, 7, 11]

primes.each { |n| puts n }

primes.each do |n|
  puts n
end

• Фигурни скоби се ползват, когато целия блок е на един ред
• do/end се ползва, когато блока е няколко реда
• Има и друга конвенция, но няма да я ползваме
• Спазвайте тази. Точка.

next прескача изпълнението до края на блока и продължава със следващия елемент, ала continue в C/Java.

break прекъсва итерацията и продължава изпълнението след блока.

numbers.sort.each do |number|
  next if number.odd?
  break if number > 100

  puts number
end

• Важна част в програмирането на Ruby
• Майсторското овладяване е задължително!
• Още: хеш таблици, асоциативен масив, речник, map
• Колко от вас познават тази структура?
• Останалите: :(

• Класът е Hash, но има и литерал
• Дефинират се така: {1 => :one, 2 => :two}
• Ключовете трябва да могат да се хешират: числа, низове, символи, масиви
• По възможност, ключовете трябва да са immutable
• От Ruby 1.9 насам редът на ключовете се запазва

Долните два реда произвеждат еднакви хешове. Второто е 1.9 синтаксис:

{:one => 1, :two => 2}
{one: 1, two: 2}

Има интересна врътка при извикването на методи

• Ползват се постоянно
• Трябва да ги владеете много добре
• Това е едва върха на айсберга

Дефинирането става с ключовата дума def. Резултата от функцията е последния оценен израз.

def factorial(n)
  unless n == 1
    factorial(n - 1) * n
  else
    1
  end
end

В Ruby няма tail recursion оптимизация. Този код яде стек.

• В ruby няма такова нещо като "глобална функция"
• def винаги дефинира метод в някакъв клас
• Ако def не е в дефиниция на клас, отива като private метод на Object
• puts е пример за нещо такова
• Дефинирането на методи в Object е удачно само за кратки скриптове
• Отвъд тях, дефинирането на методи в Object е ужасно лош стил

Можете да излезете от функция с return:

def includes?(array, element)
  array.each do |item|
    return true if item == element
  end
  false
end

Разбира се, такава функция е излишна. Може да ползвате array.include?(element).

Параметрите в Ruby могат да имат стойности по подразбиране:

def order(drink, size = 'large')
  puts "A #{size} #{drink}, please!"
end

order 'tea'
order 'coffee', 'small'

• Стойностите по подразбиране могат да бъдат всякакъв израз
• "Всякакъв израз" включва и извикване на друга функция
• Оценяват се на всяко извикване
• Сложни изрази за аргументи по подразбиране са лош стил

Методите в ruby могат да вземат променлив брой аргументи. Параметърът се означава със * и при извикване на функцията съдържа масив от аргументите.

def say_hi(name, *drinks)
  puts "Hi, I am #{name} and I enjoy: #{drinks.join(',')}"
end

say_hi 'Stefan', 'coffee', 'tea', 'water'

Параметърът за променлив брой аргументи може да е на всяка позиция в дефиницията:

def something(*a, b, c)
end

def something(a, *b, c)
end

Очевидно, може да има само един такъв параметър във функция.

Когато последния аргумент е хеш, може да изтървете фигурните скобо около него. Долните редове правят едно и също:

def order(drink, preferences)
end

order 'Latte', {:size => 'grande', :syrup => 'hazelnut'}
order 'Latte', :size => 'grande', :syrup => 'hazelnut'
order 'Latte', size: 'grande', syrup: 'hazelnut'

Така ruby симулира извикане на функция с наименовани аргументи.

Често ще видите код в този вид:

def order(drink, preferences = {})
end

order 'Latte'
order 'Latte', size: 'grande', syrup: 'hazelnut'

Така preferences е незадължителен и няма нужда да го подавате, ако нямате предпочитания.

Името на метод може да завършва на ?. Това се ползва, за методи, които връщат лъжа или истина (предикати):

def even?(n)
  n % 2 == 0
end

even? 2
even? 3

Това е само конвенция

Името на метод може да завършва на !. Това се ползва, когато метода има две версии с различно поведение:

numbers = [4, 1, 3, 2, 5, 0]

numbers.sort   # връща нов масив
numbers.sort!  # променя масива на място

"По-опасният" метод завършва на удивителна

Анонимни функции в Ruby се дефинират с lambda. Има три начина на извикване:

pow = lambda { |a, b| a ** b }

pow.call 2, 3
pow[2, 3]
pow.(2, 3)

За нещастие, не може да извиквате така: double(2). Това е несъвместимо с изтърваването на скобите при извикването на метод.

Може и така:

double = lambda do |x|
  x * 2
end

Важи същата конвенция за { } и do/end.

От 1.9 има по-симпатичен синтаксис за ламбди:

say_hi = lambda { puts 'Hi there!' }
double = lambda { |x| x * 2 }
divide = lambda { |a, b| a / b }

say_hi = -> { puts 'Hi there' }
double = ->(x) { x * 2 }
divide = ->(a, b) { a / b }

Всеки метод в може да приеме допълнителен аргумент, който е "анонимна функция". Може да го извикате от метода с yield:

def twice
  yield
  yield
end

twice { puts 'Ruby rocks!' }

Блокът може да приема аргументи:

def sequence(first, last, step)
  current = first
  while current < last
    yield current
    current += step
  end
end

sequence(1, 10, 2) { |n| puts n }
# Извежда 1, 3, 5, 7, 9

yield се оценява до стойността на блока:

def calculate
  result = yield(2)
  puts "The result for 2 is #{result}"
end

calculate { |x| x ** 2 }
# The result for 2 is 4

Колко от вас знаят какво прави filter?

Или как можем да напишем filter:

def filter(array)
  result = []
  array.each do |item|
    result << item if yield item
  end
  result
end

filter([1, 2, 3, 4, 5]) { |n| n.odd? }

block_given? ще ви каже дали методът е извикан с блок:

def i_can_has_block
  if block_given?
    puts 'yes'
  else
    puts 'no'
  end
end

i_can_has_block                  # no
i_can_has_block { 'something' }  # yes

Ако имате ламбда, която искате да подадете като блок, може да ползвате &:

is_odd = lambda { |n| n.odd? }

filter([1, 2, 3, 4, 5], &is_odd)
filter([1, 2, 3, 4, 5]) { |n| n.odd? }

Горните са (почти) еквиваленти. Има малка разлика в някои други случаи.

Ако искате да вземете блока като обект, има начин:

def invoke_with(*args, &block)
  block.(*args)
end

invoke_with(1, 2) { |a, b| puts a + b }

Може и така:

def make_block(&block)
  block
end

doubler = make_block { |n| n * 2 }
doubler.(2) # 4

В Ruby има два вида анонимни функции. Другият е Proc.

double = Proc.new { |x| x * 2 }

double.call(2)
double[2]
double.(2)

Дотук е същото, но има разлики при извикване.

• yield ползва семантиката на Proc.new
• Извикването на метод ползва семантиката на lambda
• Има още няколко малки разлики, но по-натам

Ако първия аргумент на функция е хеш, трябва да изтървете скобите на хеша, ако изтървете скобите на метода.

# Валиден код
order drink: 'latte', size: 'grande'
order({drink: 'latte', size: 'grande'})

# Невалиден код
order {drink: 'latte', size; 'grande'}

Ruby си мисли, че му подавате блок.

• Ползват се изключително често
• Премахват нуждата от много синтаксис
• Има още мистика, за която ще си говорим следващата седмица
• Ето няколко примера

Стандартните функционални неща:

numbers   = [-9, -4, -1, 0, 1, 4, 9]

positive = numbers.select { |n| n >= 0 }
even     = numbers.reject { |n| n.odd? }
squares  = numbers.collect { |n| n ** 2 }
roots    = numbers.select { |n| n > 0 }.collect { |n| n ** 0.5 }

#select и #collect имат синоними #find_all и #map:

numbers   = [-9, -4, -1, 0, 1, 4, 9]

squares  = numbers.map { |n| n ** 2 }
positive = numbers.find_all { |n| n >= 0 }

В Ruby подобни синоними се срещат често.

#inject свежда масив до единична стойно с някаква операция:

numbers = [1, 2, 3, 4, 5]

numbers.inject(0) { |a, b| a + b }
numbers.inject(1) { |a, b| a * b }

numbers.inject { |a, b| a + b }
numbers.inject { |a, b| "#{a}, #{b}" }

Имаме масив с думи. Искаме да получим хеш от вида {дума => дължина на думата}:

words = %w[chunky bacon is awesome]
words.inject({}) { |hash, word| hash[word] = word.length; hash }

Това е неидиоматично използване на #inject, но е интересен пример.

За забавлението. Неяснотите — следващия път.

class Array
  def inject(initial = nil)
    remaining = dup
    buffer    = initial || remaining.shift

    until remaining.empty?
      buffer = yield buffer, remaining.shift
    end

    buffer
  end
end

• http://fmi.ruby.bg/
• @rbfmi