Иван обнови решението на 14.11.2011 15:33 (преди около 13 години)
+REPOSITORY = 'https://github.com/ls4f/ruby-retrospective-1'
+
+
+
+# 1. Hash може да връща подразбираща се стойност
+# 2. От години ползвам Null Object Pattern (кой подяволите си е играл да даде име на подобна глупост?)
+# 3. "#{sth}" е култов начин да се пазиш от nil strings
+# 4. Не помня колко пъти съм си имплементирал Enumerable#detect в други езици
+# 5. няма спасение от (s)printf
+# 6. 20 е ужасяващо голямо число ...
+# 7. module е прекрасен заместител на namespace
+# 8. #to_hash и #index_by са с 1 ред по-къси с inject, от колкото с each, но са по-грозни ...
+# 9. #first е метод на enumerable (не на Array)
+# 10. #detect също ...
+# 11. В Git commit е строго локален (трябва да го 'побутнем')
+# 12. При влагането на извикване на функции не е идейно да пропускам скоби (предполагам проблеми в приоритетите, но skeptic гръмна лошо)
+# 13. Късите редове загрозяват кода (налагат ми се 2-3 последователни реда raise, понеже не мога да съчетая условията в 1 'невалиден вход')
+# 14. Константите се именуват с UPPER_SNAKE_CASE
+# 15. 2ра задача беше по-кратка със 'странните' методи с двоен смисъл
+# 16. #send работи напълно нормално и няма особености (явно ми е бил другаде проблема)
+# 17. String#* изглежда по-симпатично от String#ljust за правене на линии
+# 18. Завирането на много класове в 1 файл затруднява четенето на сорсове >40 реда (далеч по-удобно е да са на отделни frames) като трябва да 'скачаш' из кода.
+# 19. Име на променливи/константи над 5 знака също затрудняват четенето
+# 20. Много съм знаел (не се сещам 20 нещо=>доста от нещата са ми дошли 'интуитивно') :)